Д-р Весела Димова
По професия съм лекар-кардиолог (д-р В. Томова), в момента съм началник на Отделение за интензивно лечение към Втора клиника по кардиология – УМБАЛ – Плевен и асистент към Медицински университет – Плевен, катедра “Кардиология, пулмология и ендокринология”. Автор съм на повече от 60 научни публикации в областта на кардиологията, в т.ч. съавтор в три учебника.
Стихове пиша от дете. Печатала съм свои литературни творби в наши и чужди издания (сп. “Родна реч”, сп. “Пламък”, в. “Пулс”, в. “Литературен форум”, в. “Литературен вестник”, в. “Български писател”, в. “Словото днес”, в. “Труд”, алманах “Мизия”, сп. “Дон” -Русия и др., както и в електронните издания “Библиотека “Словото”, “Литернет” и сп. “Литературен свят”). Мои творби са включени в няколко поетични антологии – двутомната антология на българската женска поезия – “Български поетеси” (издателство “Еквус – Арт”, 1996), “Български поети на ХХ век” (изд. “Захарий Стоянов”, 2003), “Поети`2003” (изд. “Български писател”), “Свещ” (Антология Съвременна българска любовна лирика – изд. “Народна култура”, 2003), “Лирика 2004” (издание на НДК), “Поети`2004” (изд. “Български писател”), “Лирика 2007” (издание на НДК), “Клуб Егорьевских литераторов” (литературно-художествен алманах на поетите и писателите от гр. Егорьевск – Московска област), “Стъпки”, “Стъпки – 2”, “Стъпки – 3” и “Стъпки – 5″ (сборници със стихове от български учени). Четири песни са създадени по мои стихове – “Ода за Пирин” (музика Ангел Шопов, изп. Хор за македонски народни песни – Плевен), “Деветте живота” (музика и изп. Иво Духленски – издадена на CD като част от музикалния му албум “Пътища” – 2008 г.), „След блестящо взети изпити” (музика Румен Спасов, изпълнение – Румен Спасов и Даниела Пенева – песента е включена в музикалния им албум „Глас отстрани” – 2009 г.) и „След боя” (музика Румен Спасов, изпълнение – Румен Спасов и Даниела Пенева – спечелила Голямата награда на фестивала „Бургас плюс” – 2012 г.).
Член съм на Съюза на българските писатели, на Международния клуб на лекарите – писатели, на Дружеството на плевенските писатели и на ръководството на Клуба на дейците на културата – Плевен.
Двукратен носител съм на награда за литература “КДК-арт” (ежегодна награда на Клуба на дейците на културата – Плевен); обявена съм за “Плевенчанин на годината” за 2008 г. (награда, учредена от МЦ “КИРМ – Св. Елисавета” – Плевен).
Освен поезията, обичам класическата и оперна музика (някога свирех на пиано), понякога рисувам – съвсем любителски, предимно графика. Интересувам се от древна история, от история на изкуството и религиите, от древна митология и философия. Това изпълва част от нощите ми – дните ми принадлежат на медицината…
Николай Заяков
Николай Заяков е роден на 27.10.1940 г. в с. Врабево, Троянско, където завършва и гимназия. Следва българска филология в Софийския университет. Истинските университети на поета обаче са софийските кафенета и кръчми, където преминават студентските му години в компанията на поетите от поколението на 60-те години. Издава първата си книга "Въпреки" през 1967 г. в издателство "Христо Г. Данов". Пловдивската му съдба е неразривно свързана с неговите връстници - поетите Петър Анастасов, Иван Вълев и, малко по-късно, Иван Николов. Идват и следващите книги на поета: "Непреклонна възраст" (1973), "Съдба на цвете" (1976), "Работни думи" (1977), "Магазин за метафори" (1981), "Ешафод" (1985), "Свещ" (1990), "Дневникът на господин Самотен" (1999, получила наградата "Иван Николов"), "Пастирът на звездите" (2008) и "Евангелие от Никола" (2010). Тези заглавия илюстрират фанатичната пристрастеност на поета към думите. Николай Заяков е познат на своите читатели и като публицист. Всъщност трудовият му стаж преминава в един вестник и в едно списание. Рубриката му "Писма от Мрачна поляна" в пловдивския в. "Марица", за жалост, е свалена от цензурата в годините на демокрацията и забранена дори и като словосъчетание. Умира на 06.07.2012 г.
Радослав Гизгинджиев
Радослав Гизгинджиев е завършил кинорежисура в АРТ колеж по екранни изкуства, в класа на режисьора Дочо Боджаков. Завършва „Славянска филология" във Великотърновския университет. Първият филм, който създава се казва „Светлосиньо", под надслов „Не на дрогата и агресията". Работи по проект за ВТУ и така създава експерименталната импресия „Минутите".Награден за един от най-добрите сценаристи на TV AXN за 2007г. с проектосценария „Забравените ключове". Награден за изявен талант за поезия „Метаморфоза на Търсещия"с жури сред, които е Недялко Йорданов. Създават поредица от фотографии с един от най-добрите фотографи в България за голо тяло- Генчо Петков, заедно със скулптора Михаил Черкезов, и влизат в селекцията по проекта „Съвременният мъж в действие", публикуван в каталога на Гьоте институт. Работи 2 години към Информационна Агенция „Булпрес" като журналист.
Top Art
