Живот, различен от притча
Вторник, 22 Април 2014 19:34

Живот, различен от притча

Публикувана в Улицата

Вдигни се, ти казвам, като Лазар стани и ходи!
Сълзата си скрий, като бисер, прораснал във мида.
И птиците плачат, щом ги споходят беди,
но паднала птица само мъртва можеш да видиш.

Вдигни се, за ужас на някакви си човечета,
с които животът те сбира във своята лудница.
Млъкни, ако трябва – гладна, сама и отречена, -
но не им позволявай те да ти бъдат съдници.

Напук на подлеца пирувай, не възрадвай злъчта му,
будувай – някъде долу завинаги ще се наспиш.
Ако се молиш някому, моли се на болката само –
да стоиш на колене не значи, че вече пълзиш.

Вдигни се, още погледай някоя малка тревица –
утре ще те прихлупи призрачен есенен креп.
И няма човек да те жали, а по-скоро звяр или птица.
…И какво от това, че щяло да има живот и след теб?...

На приятелите, които
Вторник, 29 Октомври 2013 19:37

На приятелите, които

Публикувана в Други

Просто някой си тръгва…
Като есенен лист,
като сянка зад ъгъла,
като спомен лъчист,
като нежно ухание
от изтънчен парфюм,
като късно признание -
някой тръгва без шум
и небето, и въздухът
се разпадат на две,
и разделят ни пътища,
векове, светове…


* * *

Просто някой остава…
Като бряг на море,
като бавна жарава
под открито небе,
като каменен мост
над планинска река,
като тежък въпрос
на ръба на света –
мълчаливо изправен,
с потъмнели очи,
някой вечно остава –
или аз, или ти…

Top of Page