ПОСЛЕДНАТА ИЗПОВЕД
Понеделник, 23 Юни 2014 10:07

ПОСЛЕДНАТА ИЗПОВЕД

Публикувана в Архитектура

Достатъчно ли е
да кажеш просто
на този свят,
когато си отиваш:

„Не бях добър човек.
Не бях и лош,
а нещо средно –
като средно сиво…

Не бях герой.
Не ходих на война,
но в чужди битки
съм осъмвал пленник.

И не предадох
своята страна.
Но себе си продавах
на безценица.

Не построих
Китайската стена.
Дърво не посадих
(изсякох доста…).

Обичах някого…
Но любовта
е скитница –
и бяга от въпросите

на битието -
хляб, вода и ток…
И ужаса
да бъдеш безработен.

Не всички сметки
съм разплащал в срок,
но вече знам
цената на живота.

Научих
и цената на смъртта,
когато в страшен ден
изпратих мама…

И помня как
светът осиротя,
когато си отиваше
баща ми…

И ето, че дойде
и моят срок –
полека да си тръгна
от живота…

Не всеки е роден
да бъде бог,
но всеки има
своята Голгота…

Не бях добър човек.
Не бях и лош,
а нещо средно –
като средно сиво…

Но аз съм само
камъче от моста,
по който утре
ще преминат живите…”

 

Живот, различен от притча
Вторник, 22 Април 2014 19:34

Живот, различен от притча

Публикувана в Улицата

Вдигни се, ти казвам, като Лазар стани и ходи!
Сълзата си скрий, като бисер, прораснал във мида.
И птиците плачат, щом ги споходят беди,
но паднала птица само мъртва можеш да видиш.

Вдигни се, за ужас на някакви си човечета,
с които животът те сбира във своята лудница.
Млъкни, ако трябва – гладна, сама и отречена, -
но не им позволявай те да ти бъдат съдници.

Напук на подлеца пирувай, не възрадвай злъчта му,
будувай – някъде долу завинаги ще се наспиш.
Ако се молиш някому, моли се на болката само –
да стоиш на колене не значи, че вече пълзиш.

Вдигни се, още погледай някоя малка тревица –
утре ще те прихлупи призрачен есенен креп.
И няма човек да те жали, а по-скоро звяр или птица.
…И какво от това, че щяло да има живот и след теб?...

само тези, които носят безсъние...
Събота, 30 Март 2013 10:51

само тези, които носят безсъние...

Публикувана в Други

 

"Няма да кажа нищо за любовта. Тя се живее с всичките й пламъци. Няма да кажа нищо за нейните пламъци. В тях се изгаряме, за да живеем. Няма нищо да кажа за живота. Само знам, че колкото по-малко изпитваме, толкова по-малко живеем."

Top of Page