Siempre
Понеделник, 23 Юни 2014 12:15

Siempre

Публикувана в Други

Защо тъй лесно казваме "завинаги"
когато не владеем бъдещето?
Защо тъй лесно казваме "прости ми"
и смятаме, че сме изкупили вината си?
Защо тъй лесно казваме " обичам те"
и го повтаряме докато се изгуби смисъла?
Лишихме думите от сила и от вяра,
а себе си от образ и подобие,
тогава как ще кажеме на планината:
"стани и премести се"?

 

Top of Page