Радослав Гизгинджиев

Радослав Гизгинджиев

Радослав Гизгинджиев е завършил кинорежисура в АРТ колеж по екранни изкуства, в класа на режисьора Дочо Боджаков. Завършва „Славянска филология" във Великотърновския университет. Първият филм, който създава се казва „Светлосиньо", под надслов „Не на дрогата и агресията". Работи по проект за ВТУ и така създава експерименталната импресия „Минутите".Награден за един от най-добрите сценаристи на TV AXN за 2007г. с проектосценария „Забравените ключове". Награден за изявен талант за поезия „Метаморфоза на Търсещия"с жури сред, които е Недялко Йорданов. Създават поредица от фотографии с един от най-добрите фотографи в България за голо тяло- Генчо Петков, заедно със скулптора Михаил Черкезов, и влизат в селекцията по проекта „Съвременният мъж в действие", публикуван в каталога на Гьоте институт. Работи 2 години към Информационна Агенция „Булпрес" като журналист.

Ела, сред най-дълбокото иди
Неделя, 20 Октомври 2013 20:33

Ела, сред най-дълбокото иди

Публикувана в Море

Вярвам, че носим стихии, които тепърва някои ще откриват в себе си....

 

Сезоните на Пеперудите
Неделя, 31 Март 2013 11:13

Сезоните на Пеперудите

Публикувана в Природа

Уморени са лицата на сезоните в очите ми.
Отпусналите корени на дланите с пръсти търсят зимите.
Да замразят сълзите, да свият гърлото, да оскрежат очите.


Уморени са телата на сезоните в очите ми.
Изскубали косите си сред пролетните ветрове, засяли въздуха.
За да удавят зимата, да стопят сърцето ми, да изпарят душата ми.


Уморени са ръцете на сезоните в очите ми.
За да прокарват път през кислорода изгорял през лятото.
За да не се изпепелят сълзите ни (за опрощение)


Уморени са вълните на моретата. Да влачат пак листата на забравата...в очите ми.
Да спра да виждам есента, която влачи сухи бурени.
За да погребат заспалите тела на пеперудите.

 

Писмото, което получих от себе си....
Неделя, 31 Март 2013 11:07

Писмото, което получих от себе си....

Публикувана в Цветя

Аз съм последното цвете, което откъсна, без да помислиш, че можеш да се наведеш към земята и да усетиш уханието ми.
Аз съм последната снимка, която направи.
Колко странно познат ти се стувам... като музиката, която обожаваш.
Аз съм непознатите сред тълпата, когато бързаш за другаде.

Аз съм Непознатият в теб, когато бързаш от себе си.

Колко дъжд се изля върху урните с пепел. Препълнени със спомени- препълнени със мои отломки.
Колко мастило направих за теб, колко горчива бе пепелта и дъжда, когато се роди тяхната кал.
Спомням си, когато прелетях покрай ухото ти - бях последната нощна пеперуда.

Меланхолично
Събота, 30 Март 2013 15:24

Меланхолично

Публикувана в Цветя

 

Потъваме. Потъваме в себе си дълбоко.

Едва се връщаме. Едва заспиваме.
Притискаме гърдите си, за да достигнеме сърцата си.
Едва затваряме очи, почти се доверяваме.
По дланите текат сълзи.

Едва говорим. Събуждаме се, изморени продължаваме.
Едва се усмихваме. Едва летим.
Едва се удряме. Едва горим,
но пожари правим, за да се изгорим.
Едва се лутаме, едва вървим.

След кого отново тичаме?
Парче от разпиляното сърце следим.
Когато сме сами-едва летим.

Животът почва да тече, когато спим.
Още по-малки. Още по-изморени. Още по-обичащи.
Едва разбираш, че когато спиш...
дланите са празни- никой не държиш,
събудиш ли се…

с чия любов ще се спасиш?

само тези, които носят безсъние...
Събота, 30 Март 2013 10:51

само тези, които носят безсъние...

Публикувана в Други

 

"Няма да кажа нищо за любовта. Тя се живее с всичките й пламъци. Няма да кажа нищо за нейните пламъци. В тях се изгаряме, за да живеем. Няма нищо да кажа за живота. Само знам, че колкото по-малко изпитваме, толкова по-малко живеем."

Top of Page