Хирург в УМБАЛ "Д-р Георги Странски" – Плевен
а клоните , разлистени крила
дъгата е усмивката на Господ,
а планината, легнала жена.
Остава само да свалиш проблемите,
като пашкул от който нямаш нужда,
кракът да сложиш лекичко пред другия
и да усетиш мирис на трева...
но топлотата всъщност е душа
събрана, споделена и гореща
превърнала се в каменна сълза...
/ по Екзюпери /
Дойде и ме опитоми,
после се върна при розата.
Сега заспивам с поглед към небето.
заключих миналото си в мазето,
налях си питие с надежда
и тръгвам леко към небето...