Аз съм последната снимка, която направи.
Колко странно познат ти се стувам... като музиката, която обожаваш.
Аз съм непознатите сред тълпата, когато бързаш за другаде.
Аз съм Непознатият в теб, когато бързаш от себе си.
Колко дъжд се изля върху урните с пепел. Препълнени със спомени- препълнени със мои отломки.
Колко мастило направих за теб, колко горчива бе пепелта и дъжда, когато се роди тяхната кал.
Спомням си, когато прелетях покрай ухото ти - бях последната нощна пеперуда.