Вдигни се, ти казвам, като Лазар стани и ходи!
Сълзата си скрий, като бисер, прораснал във мида.
И птиците плачат, щом ги споходят беди,
но паднала птица само мъртва можеш да видиш.
Вдигни се, за ужас на някакви си човечета,
с които животът те сбира във своята лудница.
Млъкни, ако трябва – гладна, сама и отречена, -
но не им позволявай те да ти бъдат съдници.
Напук на подлеца пирувай, не възрадвай злъчта му,
будувай – някъде долу завинаги ще се наспиш.
Ако се молиш някому, моли се на болката само –
да стоиш на колене не значи, че вече пълзиш.
Вдигни се, още погледай някоя малка тревица –
утре ще те прихлупи призрачен есенен креп.
И няма човек да те жали, а по-скоро звяр или птица.
…И какво от това, че щяло да има живот и след теб?...
Сълзата си скрий, като бисер, прораснал във мида.
И птиците плачат, щом ги споходят беди,
но паднала птица само мъртва можеш да видиш.
Вдигни се, за ужас на някакви си човечета,
с които животът те сбира във своята лудница.
Млъкни, ако трябва – гладна, сама и отречена, -
но не им позволявай те да ти бъдат съдници.
Напук на подлеца пирувай, не възрадвай злъчта му,
будувай – някъде долу завинаги ще се наспиш.
Ако се молиш някому, моли се на болката само –
да стоиш на колене не значи, че вече пълзиш.
Вдигни се, още погледай някоя малка тревица –
утре ще те прихлупи призрачен есенен креп.
И няма човек да те жали, а по-скоро звяр или птица.
…И какво от това, че щяло да има живот и след теб?...
