Достатъчно ли е
да кажеш просто
на този свят,
когато си отиваш:
„Не бях добър човек.
Не бях и лош,
а нещо средно –
като средно сиво…
Не бях герой.
Не ходих на война,
но в чужди битки
съм осъмвал пленник.
И не предадох
своята страна.
Но себе си продавах
на безценица.
Не построих
Китайската стена.
Дърво не посадих
(изсякох доста…).
Обичах някого…
Но любовта
е скитница –
и бяга от въпросите
на битието -
хляб, вода и ток…
И ужаса
да бъдеш безработен.
Не всички сметки
съм разплащал в срок,
но вече знам
цената на живота.
Научих
и цената на смъртта,
когато в страшен ден
изпратих мама…
И помня как
светът осиротя,
когато си отиваше
баща ми…
И ето, че дойде
и моят срок –
полека да си тръгна
от живота…
Не всеки е роден
да бъде бог,
но всеки има
своята Голгота…
Не бях добър човек.
Не бях и лош,
а нещо средно –
като средно сиво…
Но аз съм само
камъче от моста,
по който утре
ще преминат живите…”
да кажеш просто
на този свят,
когато си отиваш:
„Не бях добър човек.
Не бях и лош,
а нещо средно –
като средно сиво…
Не бях герой.
Не ходих на война,
но в чужди битки
съм осъмвал пленник.
И не предадох
своята страна.
Но себе си продавах
на безценица.
Не построих
Китайската стена.
Дърво не посадих
(изсякох доста…).
Обичах някого…
Но любовта
е скитница –
и бяга от въпросите
на битието -
хляб, вода и ток…
И ужаса
да бъдеш безработен.
Не всички сметки
съм разплащал в срок,
но вече знам
цената на живота.
Научих
и цената на смъртта,
когато в страшен ден
изпратих мама…
И помня как
светът осиротя,
когато си отиваше
баща ми…
И ето, че дойде
и моят срок –
полека да си тръгна
от живота…
Не всеки е роден
да бъде бог,
но всеки има
своята Голгота…
Не бях добър човек.
Не бях и лош,
а нещо средно –
като средно сиво…
Но аз съм само
камъче от моста,
по който утре
ще преминат живите…”