Дори и не попитах за цената,
на избора и на последиците.
Направих крачка, жребият си хвърлих
и със усмивка си приех съдбата.
Не съжалявам за пропуснатите ползи
и за направените грешки също.
От белезите си направих нова кожа
и си спестих молитвените пози.
Историята ми не е завършена
и краят мога да го пренапиша
не с чужда, а със своята си истина
която си остана непрекършена.
Накрая ще застана пред създателя
и без страхливо да трептят ръцете ми,
ще понеса каквото ми отсъди,
защото във живота си бях истински!
на избора и на последиците.
Направих крачка, жребият си хвърлих
и със усмивка си приех съдбата.
Не съжалявам за пропуснатите ползи
и за направените грешки също.
От белезите си направих нова кожа
и си спестих молитвените пози.
Историята ми не е завършена
и краят мога да го пренапиша
не с чужда, а със своята си истина
която си остана непрекършена.
Накрая ще застана пред създателя
и без страхливо да трептят ръцете ми,
ще понеса каквото ми отсъди,
защото във живота си бях истински!
Познавам те…
Тъй както никой друг
на този грешен свят
не те познава,
защото много пъти
през годините
е трябвало
да те намирам
по хълмовете
на живота…
Да те избирам
между другите…
Да разпознавам
душата ти единствена
сред многото,
които само външно
й приличат –
както светулките
приличат на звездите…
Сега аз знам
къде да те открия
и как сама да стигна
до небето ти
през облаци от гняв
и примирение,
през вихъра
на мимолетни страсти…
Защото много пъти
съм грешила –
оттук нататък
ще е невъзможно
да сбъркам
светлината на лицето ти
с лика
на заблудените желания…
И няма да е страшна
самотата ми
през следващите
хиляди години,
защото тя е
само кратък миг
по пътя ми,
преди да те прегърна…
Тъй както никой друг
на този грешен свят
не те познава,
защото много пъти
през годините
е трябвало
да те намирам
по хълмовете
на живота…
Да те избирам
между другите…
Да разпознавам
душата ти единствена
сред многото,
които само външно
й приличат –
както светулките
приличат на звездите…
Сега аз знам
къде да те открия
и как сама да стигна
до небето ти
през облаци от гняв
и примирение,
през вихъра
на мимолетни страсти…
Защото много пъти
съм грешила –
оттук нататък
ще е невъзможно
да сбъркам
светлината на лицето ти
с лика
на заблудените желания…
И няма да е страшна
самотата ми
през следващите
хиляди години,
защото тя е
само кратък миг
по пътя ми,
преди да те прегърна…
Когато рухнат
пясъчните кули,
издигнати
от гордост и илюзии
и сринати
от вихъра на времето,
единствената
истинска реалност
е пътят на сълзата
от сърцето до окото,
разполовен еднакво
между радост и тъга,
забравили посоката
за връщане…
пясъчните кули,
издигнати
от гордост и илюзии
и сринати
от вихъра на времето,
единствената
истинска реалност
е пътят на сълзата
от сърцето до окото,
разполовен еднакво
между радост и тъга,
забравили посоката
за връщане…
Пътнико,
трябваше ли да изминеш пътя си,
за да разбереш,
че всичко, което си търсил,
те е чакало тук –
всичко, дори любовта?
Трябваше ли
да надживееш толкова залези,
за да откриеш
красотата на утрото?...
Да обърнеш гръб
на хиляди ветропоказатели,
за да усетиш мириса на вятъра
с ноздрите си
и полъха на свобода в косите си?...
Трябваше ли
да ожаднееш в пустинята,
за да разбереш
колко важен е кладенецът
и да го намериш?...
Трябваше ли да паднеш,
за да се научиш да ставаш
и да останеш сам,
за да потърсиш приятел?..
Трябваше ли да тръгнеш,
за да пристигнеш
и да отпътуваш,
за да се върнеш?...
Трябваше ли…?
трябваше ли да изминеш пътя си,
за да разбереш,
че всичко, което си търсил,
те е чакало тук –
всичко, дори любовта?
Трябваше ли
да надживееш толкова залези,
за да откриеш
красотата на утрото?...
Да обърнеш гръб
на хиляди ветропоказатели,
за да усетиш мириса на вятъра
с ноздрите си
и полъха на свобода в косите си?...
Трябваше ли
да ожаднееш в пустинята,
за да разбереш
колко важен е кладенецът
и да го намериш?...
Трябваше ли да паднеш,
за да се научиш да ставаш
и да останеш сам,
за да потърсиш приятел?..
Трябваше ли да тръгнеш,
за да пристигнеш
и да отпътуваш,
за да се върнеш?...
Трябваше ли…?
Просто някой си тръгва…
Като есенен лист,
като сянка зад ъгъла,
като спомен лъчист,
като нежно ухание
от изтънчен парфюм,
като късно признание -
някой тръгва без шум
и небето, и въздухът
се разпадат на две,
и разделят ни пътища,
векове, светове…
* * *
Просто някой остава…
Като бряг на море,
като бавна жарава
под открито небе,
като каменен мост
над планинска река,
като тежък въпрос
на ръба на света –
мълчаливо изправен,
с потъмнели очи,
някой вечно остава –
или аз, или ти…
Като есенен лист,
като сянка зад ъгъла,
като спомен лъчист,
като нежно ухание
от изтънчен парфюм,
като късно признание -
някой тръгва без шум
и небето, и въздухът
се разпадат на две,
и разделят ни пътища,
векове, светове…
* * *
Просто някой остава…
Като бряг на море,
като бавна жарава
под открито небе,
като каменен мост
над планинска река,
като тежък въпрос
на ръба на света –
мълчаливо изправен,
с потъмнели очи,
някой вечно остава –
или аз, или ти…
Мястото. Може би това е голямата грешка на живота ми: да продължавам да търся нещо, което отдавна съм намерил.
"Улицата на пеперудите"
"Улицата на пеперудите"
Ще вали тишина…
Там, на края на времето,
на ръба на света,
като в древна поема
за епичния крах
на стремежа към щастие,
за първичния грях,
на химери подвластен,
с мимолетни мечти
и трагични раздели;
над тела без души,
след любов оцелели,
ще вали тишина…
Между камъни сгушена,
аз ще бъда трева…
И ще слушам, ще слушам…
Там, на края на времето,
на ръба на света,
като в древна поема
за епичния крах
на стремежа към щастие,
за първичния грях,
на химери подвластен,
с мимолетни мечти
и трагични раздели;
над тела без души,
след любов оцелели,
ще вали тишина…
Между камъни сгушена,
аз ще бъда трева…
И ще слушам, ще слушам…
