Д-р Весела Димова

Д-р Весела Димова

По професия съм лекар-кардиолог (д-р В. Томова), в момента съм началник на Отделение за интензивно лечение към Втора клиника по кардиология – УМБАЛ – Плевен и асистент към Медицински университет – Плевен, катедра “Кардиология, пулмология и ендокринология”. Автор съм на повече от 60 научни публикации в областта на кардиологията, в т.ч. съавтор в три учебника.

Стихове пиша от дете. Печатала съм свои литературни творби в наши и чужди издания (сп. “Родна реч”, сп. “Пламък”, в. “Пулс”, в. “Литературен форум”, в. “Литературен вестник”, в. “Български писател”, в. “Словото днес”, в. “Труд”, алманах “Мизия”, сп. “Дон” -Русия и др., както и в електронните издания “Библиотека “Словото”, “Литернет” и сп. “Литературен свят”). Мои творби са включени в няколко поетични антологии – двутомната антология на българската женска поезия – “Български поетеси” (издателство “Еквус – Арт”, 1996),  “Български поети на ХХ век” (изд. “Захарий Стоянов”, 2003), “Поети`2003” (изд. “Български писател”), “Свещ” (Антология Съвременна българска любовна лирика – изд. “Народна култура”, 2003), “Лирика 2004” (издание на НДК), “Поети`2004” (изд. “Български писател”), “Лирика 2007” (издание на НДК), “Клуб Егорьевских литераторов” (литературно-художествен алманах на поетите и писателите от гр. Егорьевск – Московска област), “Стъпки”, “Стъпки – 2”, “Стъпки – 3” и “Стъпки – 5″ (сборници със стихове от български учени). Четири песни са създадени по мои стихове – “Ода за Пирин” (музика Ангел Шопов, изп. Хор за македонски народни песни – Плевен), “Деветте живота” (музика и изп. Иво Духленски – издадена на CD като част от музикалния му албум “Пътища” – 2008 г.), „След блестящо взети изпити” (музика Румен Спасов, изпълнение – Румен Спасов и Даниела Пенева – песента е включена в музикалния им албум „Глас отстрани” – 2009 г.) и „След боя” (музика Румен Спасов, изпълнение – Румен Спасов и Даниела Пенева – спечелила Голямата награда на фестивала „Бургас плюс” – 2012 г.).

Член съм на Съюза на българските писатели, на Международния клуб на лекарите – писатели, на Дружеството на плевенските писатели и на ръководството на Клуба на дейците на културата – Плевен.

Двукратен носител съм на награда за литература “КДК-арт” (ежегодна награда на Клуба на дейците на културата – Плевен); обявена съм за “Плевенчанин на годината” за 2008 г. (награда, учредена от МЦ “КИРМ – Св. Елисавета” – Плевен).

Освен поезията, обичам класическата и оперна музика (някога свирех на пиано), понякога рисувам – съвсем любителски, предимно графика. Интересувам се от древна история, от история на изкуството и религиите, от древна митология и философия. Това изпълва част от нощите ми – дните ми принадлежат на медицината… 

ПОСЛЕДНАТА ИЗПОВЕД
Понеделник, 23 Юни 2014 10:07

ПОСЛЕДНАТА ИЗПОВЕД

Публикувана в Архитектура

Достатъчно ли е
да кажеш просто
на този свят,
когато си отиваш:

„Не бях добър човек.
Не бях и лош,
а нещо средно –
като средно сиво…

Не бях герой.
Не ходих на война,
но в чужди битки
съм осъмвал пленник.

И не предадох
своята страна.
Но себе си продавах
на безценица.

Не построих
Китайската стена.
Дърво не посадих
(изсякох доста…).

Обичах някого…
Но любовта
е скитница –
и бяга от въпросите

на битието -
хляб, вода и ток…
И ужаса
да бъдеш безработен.

Не всички сметки
съм разплащал в срок,
но вече знам
цената на живота.

Научих
и цената на смъртта,
когато в страшен ден
изпратих мама…

И помня как
светът осиротя,
когато си отиваше
баща ми…

И ето, че дойде
и моят срок –
полека да си тръгна
от живота…

Не всеки е роден
да бъде бог,
но всеки има
своята Голгота…

Не бях добър човек.
Не бях и лош,
а нещо средно –
като средно сиво…

Но аз съм само
камъче от моста,
по който утре
ще преминат живите…”

 

Castril
Понеделник, 23 Юни 2014 07:06

Castril

Публикувана в Пътешествия

Ще вали тишина…
Там, на края на времето,
на ръба на света,
като в древна поема
за епичния крах
на стремежа към щастие,
за първичния грях,
на химери подвластен,
с мимолетни мечти
и трагични раздели;
над тела без души,
след любов оцелели,
ще вали тишина…
Между камъни сгушена,
аз ще бъда трева…
И ще слушам, ще слушам…

 

Сеячо на надежда...
Петък, 20 Юни 2014 21:46

Сеячо на надежда...

Публикувана в Цветя

Сеячо на надежда,
ти си тук…
Вълшебниците
вече си отидоха,
след тях –
и разказвачите на приказки
и бавно посивя
небесносиньото,
замрежено
от сенките на облаци
и погледи,
приведени към ниското…
Защото любовта
е само болка,
когато ни намира
твърде късно
и времето си мерим
не със срокове,
а с мигове
от нечие отсъствие…

Сеячо на надежда,
остани…

Преди да дойде
времето на жътвата
и заедно със житото
в хамбарите
да легне лятото,
посечено от сърпове
на безпощадни
есенни жетвари
с очи от залези
и с дъх на вино,
което като див пелин
горчи,
посей звезди
в душите на невинните…

Сеячо на надежда,
остани…

А може би ще бъде просто пролет…
Вторник, 22 Април 2014 19:47

А може би ще бъде просто пролет…

Публикувана в Цветя

Ще ни застигат бавни снегове,
които много дълго се стопяват…
Ще се пречупват клоните на две
и ще умират, без да разцъфтяват…

Но тя ще дойде – като благослов...
С усмихната дъга и с птичи полет.
И много ще прилича на любов…
А може би ще бъде просто пролет…

Повикай ме...
Вторник, 22 Април 2014 19:30

Повикай ме...

Публикувана в Цветя

Понякога ме няма твърде дълго…
Достатъчно, за да ти стане хладно
от вятъра на спомена, полазил
по кожата… За да ти стане тъмно
от сенките, възкръснали в душата ти…
Повикай ме със всички цветни пролети,
с дъха на най-горещото си лято,
повикай ме обратно – като птица
гнездо… И ако пак не отговарям,
тогава нека устните ме викат…
Повикай ме с ръцете си, с очите си,
с плача и със смеха си ме повикай…
Повикай ме с последния си шепот,
с прегракналия глас на тишината,
с прехапания крясък на сърцето си…
Повикай ме… И аз ще се завърна…

 

Когато нещо ни се губи
Сряда, 30 Октомври 2013 19:08

Когато нещо ни се губи

Публикувана в Хора

Денят
ни разтрошава на части
някаква част от нас
отива на работа
блъска се в тролея
някаква част от нас
пазарува в супермаркета
брои си стотинките
някаква част от нас
прочита вечерния вестник
и си ляга веднага
след късните новини
нощем събираме
отломките от себе си
лепим ги със сълзи
дорисуваме ги със сънища
но нещо ни се губи
не беше ли оная
мъничка частица
с която трябва да обичаме
защото
животът без любов
е смърт
какво значение има
че още дишаш...

Любовта е...
Сряда, 30 Октомври 2013 18:53

Любовта е...

Публикувана в Цветя

Човешката любов не е достатъчна
да спре това, което времето отнема
от теб, от мен, от нашите родители,
от сънищата звездни на децата ни...

Човешката любов не е достатъчна
живота да запази – като цвете,
което бавно вехне под небето
на облачните есенни разпятия...

Човешката любов не е достатъчна
човека да спаси, на смърт орисан,
но тя едничка му придава смисъл
в един свят, сътворен от прах и вятър...

За катедралите
Сряда, 30 Октомври 2013 18:47

За катедралите

Публикувана в Архитектура

Старите майстори
на готически катедрали
извайвали улуците им
като дракони и змейове,
и други страшни същества –
да прогонват злите духове…

Нима злото е така могъщо,
че Бог не е достатъчен
да го държи далеч от храма?

Познавам те...
Вторник, 29 Октомври 2013 20:08

Познавам те...

Публикувана в Цветя

Познавам те…
Тъй както никой друг
на този грешен свят
не те познава,
защото много пъти
през годините
е трябвало
да те намирам
по хълмовете
на живота…
Да те избирам
между другите…
Да разпознавам
душата ти единствена
сред многото,
които само външно
й приличат –
както светулките
приличат на звездите…
Сега аз знам
къде да те открия
и как сама да стигна
до небето ти
през облаци от гняв
и примирение,
през вихъра
на мимолетни страсти…
Защото много пъти
съм грешила –
оттук нататък
ще е невъзможно
да сбъркам
светлината на лицето ти
с лика
на заблудените желания…
И няма да е страшна
самотата ми
през следващите
хиляди години,
защото тя е
само кратък миг
по пътя ми,
преди да те прегърна…

Когато рухнат пясъчните кули...
Вторник, 29 Октомври 2013 19:50

Когато рухнат пясъчните кули...

Публикувана в Пейзаж

Когато рухнат
пясъчните кули,
издигнати
от гордост и илюзии
и сринати
от вихъра на времето,
единствената
истинска реалност
е пътят на сълзата
от сърцето до окото,
разполовен еднакво
между радост и тъга,
забравили посоката
за връщане…

Страница 1 от 4
Top of Page