Д-р Весела Димова

Д-р Весела Димова

По професия съм лекар-кардиолог (д-р В. Томова), в момента съм началник на Отделение за интензивно лечение към Втора клиника по кардиология – УМБАЛ – Плевен и асистент към Медицински университет – Плевен, катедра “Кардиология, пулмология и ендокринология”. Автор съм на повече от 60 научни публикации в областта на кардиологията, в т.ч. съавтор в три учебника.

Стихове пиша от дете. Печатала съм свои литературни творби в наши и чужди издания (сп. “Родна реч”, сп. “Пламък”, в. “Пулс”, в. “Литературен форум”, в. “Литературен вестник”, в. “Български писател”, в. “Словото днес”, в. “Труд”, алманах “Мизия”, сп. “Дон” -Русия и др., както и в електронните издания “Библиотека “Словото”, “Литернет” и сп. “Литературен свят”). Мои творби са включени в няколко поетични антологии – двутомната антология на българската женска поезия – “Български поетеси” (издателство “Еквус – Арт”, 1996),  “Български поети на ХХ век” (изд. “Захарий Стоянов”, 2003), “Поети`2003” (изд. “Български писател”), “Свещ” (Антология Съвременна българска любовна лирика – изд. “Народна култура”, 2003), “Лирика 2004” (издание на НДК), “Поети`2004” (изд. “Български писател”), “Лирика 2007” (издание на НДК), “Клуб Егорьевских литераторов” (литературно-художествен алманах на поетите и писателите от гр. Егорьевск – Московска област), “Стъпки”, “Стъпки – 2”, “Стъпки – 3” и “Стъпки – 5″ (сборници със стихове от български учени). Четири песни са създадени по мои стихове – “Ода за Пирин” (музика Ангел Шопов, изп. Хор за македонски народни песни – Плевен), “Деветте живота” (музика и изп. Иво Духленски – издадена на CD като част от музикалния му албум “Пътища” – 2008 г.), „След блестящо взети изпити” (музика Румен Спасов, изпълнение – Румен Спасов и Даниела Пенева – песента е включена в музикалния им албум „Глас отстрани” – 2009 г.) и „След боя” (музика Румен Спасов, изпълнение – Румен Спасов и Даниела Пенева – спечелила Голямата награда на фестивала „Бургас плюс” – 2012 г.).

Член съм на Съюза на българските писатели, на Международния клуб на лекарите – писатели, на Дружеството на плевенските писатели и на ръководството на Клуба на дейците на културата – Плевен.

Двукратен носител съм на награда за литература “КДК-арт” (ежегодна награда на Клуба на дейците на културата – Плевен); обявена съм за “Плевенчанин на годината” за 2008 г. (награда, учредена от МЦ “КИРМ – Св. Елисавета” – Плевен).

Освен поезията, обичам класическата и оперна музика (някога свирех на пиано), понякога рисувам – съвсем любителски, предимно графика. Интересувам се от древна история, от история на изкуството и религиите, от древна митология и философия. Това изпълва част от нощите ми – дните ми принадлежат на медицината… 

Не е нужно да тръгна, вече съм стигнал…
Вторник, 29 Октомври 2013 19:41

Не е нужно да тръгна, вече съм стигнал…

Публикувана в Пътешествия

Пътнико,
трябваше ли да изминеш пътя си,
за да разбереш,
че всичко, което си търсил,
те е чакало тук –
всичко, дори любовта?
Трябваше ли
да надживееш толкова залези,
за да откриеш
красотата на утрото?...
Да обърнеш гръб
на хиляди ветропоказатели,
за да усетиш мириса на вятъра
с ноздрите си
и полъха на свобода в косите си?...
Трябваше ли
да ожаднееш в пустинята,
за да разбереш
колко важен е кладенецът
и да го намериш?...
Трябваше ли да паднеш,
за да се научиш да ставаш
и да останеш сам,
за да потърсиш приятел?..
Трябваше ли да тръгнеш,
за да пристигнеш
и да отпътуваш,
за да се върнеш?...
Трябваше ли…?

На приятелите, които
Вторник, 29 Октомври 2013 19:37

На приятелите, които

Публикувана в Други

Просто някой си тръгва…
Като есенен лист,
като сянка зад ъгъла,
като спомен лъчист,
като нежно ухание
от изтънчен парфюм,
като късно признание -
някой тръгва без шум
и небето, и въздухът
се разпадат на две,
и разделят ни пътища,
векове, светове…


* * *

Просто някой остава…
Като бряг на море,
като бавна жарава
под открито небе,
като каменен мост
над планинска река,
като тежък въпрос
на ръба на света –
мълчаливо изправен,
с потъмнели очи,
някой вечно остава –
или аз, или ти…

Castril
Неделя, 20 Октомври 2013 20:48

Castril

Публикувана в Природа

Ще вали тишина…
Там, на края на времето,
на ръба на света,
като в древна поема
за епичния крах
на стремежа към щастие,
за първичния грях,
на химери подвластен,
с мимолетни мечти
и трагични раздели;
над тела без души,
след любов оцелели,
ще вали тишина…
Между камъни сгушена,
аз ще бъда трева…
И ще слушам, ще слушам…

 

Пътешественик е сърцето ми…
Неделя, 20 Октомври 2013 20:22

Пътешественик е сърцето ми…

Публикувана в Хора

Нозете се наситиха на пътища,
осеяни със камъни и тръни,
задъхано препуснали по стръмното…
Очите се наситиха на взиране
във чужди хоризонти и пейзажи,
така отдалечени от душата…
Ръцете се наситиха на даване…
Дали си най-богат, когато даваш,
щом няма кой на тебе да даде
трохи от обич, искри от надежда…
Но нещо все те тегли към върха!
Не можете един без друг, защото
върхът е твое светло отражение –
забравил всички мимолетни стъпки,
затворен в себе си, величествен и сам…

Обичай ме...
Понеделник, 29 Април 2013 13:09

Обичай ме...

Публикувана в Цветя

Обичай ме…

Не утре.
Не когато
Вечността в небитието
ни пресели…
Обичай ме
сега –
преди зората
да раздели деня
на днес
и вчера…

Защото „вчера”
няма да се върне,
а „днес” е миг,
така безумно кратък…
И ако точно
в този миг
не се прегърнем,
ще продължим
по пътя си нататък
сами –
като граничещи вселени
(какво значение,
че светим в мрака…).

Не е достатъчно
да си до мене.
Не е достатъчно
да те очаквам…

Обичай ме.

 

В средата на следобеда
Вторник, 16 Април 2013 11:31

В средата на следобеда

Публикувана в Архитектура

 

Трябва да си готов
за любовта
трябва да си готов
както дърветата са готови
за пролетното цъфтене
то никога няма да им се случи
ако не носят под кожата си
пъпките на бъдещите
листа и цветове
ако не носят под кожата си
бъдещите плодове и листопади
изсъхналите дървета
никога не цъфтят
тях ги чака земята
да ги прибере под кожата си
смъртта е само
затваряне на кръговрата
но и за нея
трябва да си готов…

Акварелно
Сряда, 03 Април 2013 17:53

Акварелно

Публикувана в Пейзаж

Безименни улици
безименни хора
случайни минувачи
в нямо кино
вертикални светове
с шарени пранета
по балконите
и всички нюанси
на сивотата зад тях
чадъри като гъби
в градините на една
неразцъфтяла пролет
и белият дъжд
и белият дъжд
и белият дъжд
над всичко…

Очакване...
Понеделник, 01 Април 2013 15:11

Очакване...

Публикувана в Други

Капка вино
на дъното на чашата
капка кръв
на дъното на душата…

Почти измислена
Понеделник, 01 Април 2013 15:04

Почти измислена

Публикувана в Цветя

Тя си е почти измислена –
вярата ми, че те има…
Като скрит в мъглата пристан.
Като бял мираж в пустиня.

И когато те отричам,
и когато те мечтая –
то си е почти обичане…
На един живот от рая.

 

Нищо няма да отнесем със...
Понеделник, 01 Април 2013 15:00

Нищо няма да отнесем със...

Публикувана в Залези

Нищо
няма да отнесем
със себе си
нищо освен любовта
твърде крехки са душите ни
за да вземат на небето
нещо друго...

 

Top of Page