По професия съм лекар-кардиолог (д-р В. Томова), в момента съм началник на Отделение за интензивно лечение към Втора клиника по кардиология – УМБАЛ – Плевен и асистент към Медицински университет – Плевен, катедра “Кардиология, пулмология и ендокринология”. Автор съм на повече от 60 научни публикации в областта на кардиологията, в т.ч. съавтор в три учебника.
Стихове пиша от дете. Печатала съм свои литературни творби в наши и чужди издания (сп. “Родна реч”, сп. “Пламък”, в. “Пулс”, в. “Литературен форум”, в. “Литературен вестник”, в. “Български писател”, в. “Словото днес”, в. “Труд”, алманах “Мизия”, сп. “Дон” -Русия и др., както и в електронните издания “Библиотека “Словото”, “Литернет” и сп. “Литературен свят”). Мои творби са включени в няколко поетични антологии – двутомната антология на българската женска поезия – “Български поетеси” (издателство “Еквус – Арт”, 1996), “Български поети на ХХ век” (изд. “Захарий Стоянов”, 2003), “Поети`2003” (изд. “Български писател”), “Свещ” (Антология Съвременна българска любовна лирика – изд. “Народна култура”, 2003), “Лирика 2004” (издание на НДК), “Поети`2004” (изд. “Български писател”), “Лирика 2007” (издание на НДК), “Клуб Егорьевских литераторов” (литературно-художествен алманах на поетите и писателите от гр. Егорьевск – Московска област), “Стъпки”, “Стъпки – 2”, “Стъпки – 3” и “Стъпки – 5″ (сборници със стихове от български учени). Четири песни са създадени по мои стихове – “Ода за Пирин” (музика Ангел Шопов, изп. Хор за македонски народни песни – Плевен), “Деветте живота” (музика и изп. Иво Духленски – издадена на CD като част от музикалния му албум “Пътища” – 2008 г.), „След блестящо взети изпити” (музика Румен Спасов, изпълнение – Румен Спасов и Даниела Пенева – песента е включена в музикалния им албум „Глас отстрани” – 2009 г.) и „След боя” (музика Румен Спасов, изпълнение – Румен Спасов и Даниела Пенева – спечелила Голямата награда на фестивала „Бургас плюс” – 2012 г.).
Член съм на Съюза на българските писатели, на Международния клуб на лекарите – писатели, на Дружеството на плевенските писатели и на ръководството на Клуба на дейците на културата – Плевен.
Двукратен носител съм на награда за литература “КДК-арт” (ежегодна награда на Клуба на дейците на културата – Плевен); обявена съм за “Плевенчанин на годината” за 2008 г. (награда, учредена от МЦ “КИРМ – Св. Елисавета” – Плевен).
Освен поезията, обичам класическата и оперна музика (някога свирех на пиано), понякога рисувам – съвсем любителски, предимно графика. Интересувам се от древна история, от история на изкуството и религиите, от древна митология и философия. Това изпълва част от нощите ми – дните ми принадлежат на медицината…
„Ако куршумът те пощади,
остатъкът от него
може да те убие след години…”
Остатъците
ни убиват
бавно…
Остатъци
от думи,
от куршуми,
от сенки
на несбъднати желания;
от стени,
израсли помежду ни,
от непреодолени
разстояния;
от пътища,
обрасли със забрава,
от спомени,
душите наранили…
Остатъците
ни убиват
бавно,
ако куршумът
ни е пощадил…
Тялото ти носи отпечатъка
на тялото, което е прегръщало,
устните ти носят отпечатъка
на устните, в които са се впивали
и нозете носят отпечатъка
на всичките ти извървени пътища,
а ръцете помнят всяка грапавост
на стени, които са събаряли…
Ти си огледало на живота си –
на всичко преживяно и премислено
и не можеш просто като феникс
от кладата на дните да възкръснеш,
през огъня на залеза пречистил
душата си от всяка стара болка…
Никоя посока не е истинска,
ако не минава през сърцето ти.
"Щастието не се намира в нас,
а е някъде там, извън нас..."
Ерик Уайнър
Ние няма да достигнем
със нозете си,
с очите си
земята обетована -
вълшебната родина
на блаженството,
макар че цял живот
вървим към нея,
защото тя принадлежи
на неродените -
онези,
непозналите омразата,
които никога
не са предавани
и още никого
не са предали...
А ние ще сме вече
част от мъртвите,
когато се изправим
пред престола Му -
дано си спомни Бог,
че бяхме ангели,
но сам реши
да ни превърне в хора...
Ако можеш да пренапишеш
книгата на живота си,
ще повториш ли страниците,
в които си обичал,
без да бъдеш обичан;
страниците,
в които си давал,
без да получаваш
и си пътувал към нищото
заради спомена
от самото пътуване?
Ще повториш ли
разбитите колене на детството
и разбитото сърце на младостта,
превзетите баири
и непревзетите върхове,
шепота на звездите
в самотните ти нощи,
който никога
не успя да разгадаеш?
Ще признаеш ли любовта си
на момичето с най-красивите очи,
което се омъжи
за твоя приятел?
Ще повториш ли
миговете на слабост и поражения,
които предшестваха победите ти?
Сълзите, които изплака,
и онези, които преглътна,
за да се научиш
да бъдеш силен?
Ще повториш ли деня,
в който видя бялата лястовица,
но не я последва,
за да не изоставиш
приятеля си в беда?
Ще върнеш ли бащината си къща,
която събори,
за да си изградиш нов дом,
но още живееш в нея в съня си?
Ако можеш да пренапишеш
книгата на живота си,
ще повториш ли мечтите,
които загърби,
защото ти се струваха неосъществими?
Ще поискаш ли обратно
недоспалите си очи,
възпалени от взиране в слънцето
и болката от всяка стъпка
извън коловоза,р
утъпкан от живелите преди теб?
Ако можеш да пренапишеш
книгата на живота си –
ще повториш ли себе си?...
случайните приятели…
Но ти не можеш
просто да си идеш,
защото с теб
до смърт сме се напивали
с горчилка от една и съща чаша…
Защото сме поделяли по равно
последните трошици от надежда,
събрани в коловозите на времето,
с които сме спасявали
душите си…
Отиват си
случайните приятели…
Но няма как от мен да си отиде
едната половина от сърцето ми,
разпъната на кръст…
И да ме има.
защото след много дни
пак ще го намериш…”
Книга на Еклисиаста, 11:1
Не хляба си – душата си ще пусна
някой ден да тръгне по водите
и няма да е кратко туй пътуване
през водопади, прагове и бързеи,
под сенките на плачещи дървета,
край перките на смеещи се риби…
Земи-пустини и земи-градини
като листо душата ще преплува.
Ще я примамват камъни към дъното –
прохлада и покой ще обещават,
но тя ще ги подмине, запленена
от трескавия шепот на морето…
Ще спре за малко в речните пристанища,
от тях ще си открадне шепа спомени –
милувка вятърна, моминска песен
и къс небе… Но няма да остане.
И чак когато вече е научила
езика на светулките и мидите
и знае всички тайни на морето,
на въздуха, земята и звездите,
ще спре на най-измисления остров,
като мираж изплувал от вълните
на нейното желание за връщане,
за бряг и обич…
Там ще я намериш…