Доц. д-р Сергей Илиев
Хирург в УМБАЛ "Д-р Георги Странски" – Плевен
Печеля удовлетворение
и средства за насъщния.
Заплащам с нерви,
с кръв и с време,
за да вървя по пътя на надеждата
или присъдата над болния.
Не съдя, просто отстоявам
позицията на лечител.
Решението Господу оставям.
Пред близките заставам
за хули или за Осанна,
но вечерта е само моя.
Тогава с себе си говоря
за смисъла и за цената.
Останалото е мълчание....
и средства за насъщния.
Заплащам с нерви,
с кръв и с време,
за да вървя по пътя на надеждата
или присъдата над болния.
Не съдя, просто отстоявам
позицията на лечител.
Решението Господу оставям.
Пред близките заставам
за хули или за Осанна,
но вечерта е само моя.
Тогава с себе си говоря
за смисъла и за цената.
Останалото е мълчание....
Калинка се върти около лампата,
напира да се вмъкне в светлината,
а светлината е гореща, не прощава
изгаря, ослепява, разрушава,
като любовта. След любовта
от пепелта пониква цвете
или плевел.
Зависи от душата изгоряла...
напира да се вмъкне в светлината,
а светлината е гореща, не прощава
изгаря, ослепява, разрушава,
като любовта. След любовта
от пепелта пониква цвете
или плевел.
Зависи от душата изгоряла...
Защо тъй лесно казваме "завинаги"
когато не владеем бъдещето?
Защо тъй лесно казваме "прости ми"
и смятаме, че сме изкупили вината си?
Защо тъй лесно казваме " обичам те"
и го повтаряме докато се изгуби смисъла?
Лишихме думите от сила и от вяра,
а себе си от образ и подобие,
тогава как ще кажеме на планината:
"стани и премести се"?
когато не владеем бъдещето?
Защо тъй лесно казваме "прости ми"
и смятаме, че сме изкупили вината си?
Защо тъй лесно казваме " обичам те"
и го повтаряме докато се изгуби смисъла?
Лишихме думите от сила и от вяра,
а себе си от образ и подобие,
тогава как ще кажеме на планината:
"стани и премести се"?
Дори и не попитах за цената,
на избора и на последиците.
Направих крачка, жребият си хвърлих
и със усмивка си приех съдбата.
Не съжалявам за пропуснатите ползи
и за направените грешки също.
От белезите си направих нова кожа
и си спестих молитвените пози.
Историята ми не е завършена
и краят мога да го пренапиша
не с чужда, а със своята си истина
която си остана непрекършена.
Накрая ще застана пред създателя
и без страхливо да трептят ръцете ми,
ще понеса каквото ми отсъди,
защото във живота си бях истински!
на избора и на последиците.
Направих крачка, жребият си хвърлих
и със усмивка си приех съдбата.
Не съжалявам за пропуснатите ползи
и за направените грешки също.
От белезите си направих нова кожа
и си спестих молитвените пози.
Историята ми не е завършена
и краят мога да го пренапиша
не с чужда, а със своята си истина
която си остана непрекършена.
Накрая ще застана пред създателя
и без страхливо да трептят ръцете ми,
ще понеса каквото ми отсъди,
защото във живота си бях истински!
Не се страхувай, ако пият от водата ти
различни хора с разни идеали.
Едни ще плюят, други ще я мътят,
а трети ще благодарят за чистотата.
Не се страхувай, ако пият от водата ти.
Ако страхът затвори всеки кладенец,
какво очаква пътника в пустинята...
различни хора с разни идеали.
Едни ще плюят, други ще я мътят,
а трети ще благодарят за чистотата.
Не се страхувай, ако пият от водата ти.
Ако страхът затвори всеки кладенец,
какво очаква пътника в пустинята...
Ако застанеш в ъгъла на карнавала.
Ако загърбиш суетата
и уловиш мига,
ще имаш своята Венеция.
Останалото е илюзия…
Ако загърбиш суетата
и уловиш мига,
ще имаш своята Венеция.
Останалото е илюзия…
Дори и не попитах за цената,
на избора и на последиците.
Направих крачка, жребият си хвърлих
и със усмивка си приех съдбата.
Не съжалявам за пропуснатите ползи
и за направените грешки също.
От белезите си направих нова кожа
и си спестих молитвените пози.
Историята ми не е завършена
и краят мога да го пренапиша
не с чужда, а със своята си истина
която си остана непрекършена.
Накрая ще застана пред създателя
и без страхливо да трептят ръцете ми,
ще понеса каквото ми отсъди,
защото във живота си бях истински!
на избора и на последиците.
Направих крачка, жребият си хвърлих
и със усмивка си приех съдбата.
Не съжалявам за пропуснатите ползи
и за направените грешки също.
От белезите си направих нова кожа
и си спестих молитвените пози.
Историята ми не е завършена
и краят мога да го пренапиша
не с чужда, а със своята си истина
която си остана непрекършена.
Накрая ще застана пред създателя
и без страхливо да трептят ръцете ми,
ще понеса каквото ми отсъди,
защото във живота си бях истински!
Защо си тръгна, защо,
щом знаеш че ще се завърнеш,
не като блуден син,
а осъзнал,
че Раят е клуб за избранници,
скопени откъм гордост
изпълнени със предразсъдъци?
Защо си тръгна?
Не знаеш ли къде е твойто място,
което сам си отреди,
изправен сред полето
от наведени....
До гуша във калта,
но отстояващ избора си,
повтарящ до самозабрава
винаги същият, винаги верен...
щом знаеш че ще се завърнеш,
не като блуден син,
а осъзнал,
че Раят е клуб за избранници,
скопени откъм гордост
изпълнени със предразсъдъци?
Защо си тръгна?
Не знаеш ли къде е твойто място,
което сам си отреди,
изправен сред полето
от наведени....
До гуша във калта,
но отстояващ избора си,
повтарящ до самозабрава
винаги същият, винаги верен...
Ние сме ангели с по едно крило.
За да полетим,
трябва да се прегърнем силно!
За да полетим,
трябва да се прегърнем силно!
Стареем на неврони и на синапси.
Забравяме същественото, смисъла.
Улисани в условност и подробности,
затъваме в словесни излияния.
Стареем на сърце и коронарии.
Започваме да дишаме премерено,
полекичка вървим по стръмното
и стъпваме прецизно, но наперено.
Единствено очите не стареят,
а лакомо се вкопчват във красивото.
Неистово поглъщат светлината
и други ги затварят за последно...
Забравяме същественото, смисъла.
Улисани в условност и подробности,
затъваме в словесни излияния.
Стареем на сърце и коронарии.
Започваме да дишаме премерено,
полекичка вървим по стръмното
и стъпваме прецизно, но наперено.
Единствено очите не стареят,
а лакомо се вкопчват във красивото.
Неистово поглъщат светлината
и други ги затварят за последно...